Людмил Стоянов

*bg*
Людмил Стоянов (Георги Стоянов Златарев), български поет, прозаик, публицист, литературен критик и преводач е роден на 06.02.1886 г. в с. Ковачевица, Благоевградска област в семейство на селски учител. Дебютира през 1905 като символист. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. През 20-те години редактира списанията “Везни” (заедно с Гео Милев), “Хиперион” (с Иван Радославов и Теодор Траянов), литературния сборник “Кормило”. През 30-те години създава разкази и повести на обществено-политически и социални теми. Автор на “Холера”, “Сребърната сватба на полковник Матов”, “Мехмед Синап”. Книги с антифашистка публицистика – “Съвременна Европа” и “Моите срещи”. Превежда целия Лермонтов и голяма част от Пушкин, както и руския героичен епос “Песен за похода на Игор”. Преводач на Толстой, Достоевски, Тургенев, Шекспир, Байрон, Балзак и др. Председател е на СБП (1946 – 1949), академик (1946). Директор на Института за българска литература при БАН и един от неговите основатели (1948). Умира на 11.04.1973 г. в София.

*ru*
Людмил Стоянов (наст. имя и фам. Георги Златаров) (1886-1973), болгарский писатель, общественный деятель. В повестях осуждал реакционную военщину («Холера», 1935); роман «На рассвете» (1945) о сопротивлении болгарского народа фашизму. Сборники стихов «Земная жизнь» (1939), «За железным занавесом» (1953). Пьесы, статьи по литературным и общественным вопросам. Переводчик и популяризатор произведений русских классиков и советских писателей.